|
инвалиди или хора с увреждания - те също са жадни за живот, за внимание, топлота и обич, но наред с това носят своята чувствителност най-често оправдано болезнена.
Намерих един забравен стар тефтер, в който съм отговорила на въпроса "на кого искам да приличам", така:
1. на Майка Тереза - заради милосърдието към бедните и забравените,
2. на Жозефин Бекер - заради факта, че е надмогнала предразсъдъците и е осиновила 12 деца от различни раси,
3. на майка ми - защото има силен характер.
Сега бих отговорила - не искам да приличам на никого, искам да съм себе си, но искам да имам силния дух, който притежава моята майка.
Тя е инвалид по зрение - трудно чете и пише с помощта на лупа. Инвалидизирана е първа група с чужда помощ, но тя е опора на всички, които сме около нея.
Ето как вижда тя през нейните болни очи:
НЯКОЙ ДЕН
Лушка Маджарова
Някой ден - за него отбягвам да мисля, но зная -
тъмнина непрогледна ще падне край мен
и до някой зид свита - като птица ранена,
като куче пребито ще пищя и ще вия,
но кой ли тогава -
пиян в пролетта си, или в своето лято,
една слънчева длан ще протегне към мен?
Някой ден - тази мисъл пропъждам,
но тя се завръща
и жестоко дълбае дълбоко,
а сърцето, като хванато в клетка -
неспокойно тупти и в ужас се мята,
и страхът - безвъзвратно в мене вселен -
ме преследва, разкъсва сред блато -
да потъна ли иска в прекрасния ден?
Някой ден ...
Ех, дали ще успея да намеря пътека
в тъмнината край мен?
НЕ ИСКАМ ДРУГ ДА БЪДЕ КАТО МЕН
Лушка Маджарова
Едва ли всеки може като мен
на показ да извади своите чувства
и с лекота, обзела го в прекрасен ден,
като със кон развихрен, запенен -
с див устрем през живота да препуска.
Едва ли всеки може като мен,
когато болката жестоко го прегръща
и в стенещо кълбо без жал превръща,
сълзите си горчиви да преглъща
и пак да вярва във надеждата могъща.
Не искам друг да бъде като мен!
Прегърбена сама ще нося кръста!
Дори мъгла да скрие следващия ден,
дори във огън аз да съм изпепелен -
от пепелта - духът ми ще възкръсва!
Дали са в инвалидна количка - с нарушения на опорно-двигателния апарат или пък имат други увреждания - слух, зрение, говор ... тези хора в търсещи или вървейки по своята житейска пътека имат нужда от нас, но да не забравяме, че нашата нужда от тях е по-голяма, за да не се обезличим като Човеци.
Ту лоша, ту добра..... ту и двете заедно.
|
Независимо как ги наричат