Наистина е полезно. В прогимназията имах съученичка, чиято майка преподаваше на деца с увреден слух. момичето знаеше доста добре жестомимичния език. Почти на шега ми показа азбуката. И аз почти на шега я запомних. По-късно бях единствената, която можеше да общува с деца с подобен проблем. За съжаление, като всяко нещо, което не се упражнява и това се забравя. В момента би ми било много полезно, тъй като в моята работа има доста голяма група служители с увреден слух и само един човек, които може спокойно да общува с тях. може да е трудно да се общува единствено чрез азбуката, но все пак е нещо......но аз просто вече не си спомням почти нищо.