МИТНИЧЕСКИ ОБЛЕКЧЕНИЯ при внос на лично моторно превозно средство (МПС) от хора с увреждания

Съгласно чл. 42 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (ЗЗРСИИ), и чл. 52 от Правилника за прилагане на същия закон (ППЗЗРСИИ), хората с увреждания имат право на финансови облекчения при внос на лично моторно превозно средство (МПС). Редът за ползването на тези облекчения се урежда с чл.4 на Постановление № 2 на Министерския съвет от 1993г. за облагане вноса на автомобили, и с чл.59 т.11 от ЗДДС.
Право на освобождаване от мито имат лица с намалена работоспособност над 90 % (бившата първа група инвалидност). Тяхното право е безусловно. Не така стои въпросът обаче с хората, които имат намалена работоспособност под 90%. Те също имат право на безмитен внос, но само ако отговарят на определени условия. Необходимо е да са на възраст над 6 год. и заболяването или увреждането им да е свързано с опорно-двигателния апарат (към чл.4 от Постановление № 2 на МС има специален списък-приложение, който съдържа 29 заболявания и увреждания).
Вносът на МПС е освободен от митнически такси и ДДС до размера на левовата равностойност на 900 щатски долара. Ако размерът на митото надвишава тази стойност, човекът с увреждане доплаща остатъка заедно със съответния ДДС.
За ползването на това облекчение са наложени известни ограничения : Необходимо е внесеният автомобил да е с обем на двигателя до 1800 куб. см. и с мощност до 100 конски сили. Изискванията за обема и мощността на двигателя са взаимно свързани, т.е. ако едното не е спазено, правото на “безмитен внос” отпада. Всички тези ограничения бяха въведени преди няколко години, тъй като стана масова практика да се внасят мощни автомобили, които очевидно не се ползваха по предназначение.
Ако ползвате услугите на посредник за внос на МПС, е необходимо да го снабдите с пълномощно. По този начин всички документи на автомобила още от момента на покупката, се оформят на ваше име. Добре е да се знае, че повечето фирми и частни лица, занимаващи се с този бизнес, искат предварително да им дадете определена сума като капаро. Това е напълно нормално, понеже има много капризни клиенти, които след като им бъде доставен автомобила, се отказват от сделката без никаква причина. Капарото служи като обезпечение за търговеца, но крие известни опасности за клиента. Възможно е да ви бъде доставен некачествен автомобил, и когато откажете да го купите, да ви изнудват с капарото. Случва се и да ви кажат, че щом не сте харесали внесената кола, трябва първо да изчакате да се продаде, а после ще ви доставят друга. Така може да чакате месеци наред, и да се молите търговецът да се окаже почтен човек. В крайна сметка идва момент, в който сте готови да купите какъвто и автомобил да ви предложат, само за да не ви “изгори” капарото.
За да внесете МПС, трябва да представите пред митническите органи следните документи:
 молба-декларация по образец (образец от тази декларация можете да получите на митницата);
 актуален (с неизтекъл срок) документ от ТЕЛК (РЕЛКК за лица под 16г. възраст), установяващ първа група инвалидност (респективно инвалидност над 90%), заверен в съответната картотека;
 ако сте втора или трета група инвалидност (от 50 до 90% загубена работоспособност), трябва да представите и протокол от специализирана ЛКК, че вашето увреждане влиза в изброените в приложението към чл.4 от ПМС от 1993г за облагане вноса на автомобили;
 декларация, че не сте внасяли друга такава кола за последните три години (при внос на употребявана кола) или за последните пет години (при внос на нова кола) – това е необходимо, за да не се злоупотребява с правото на митнически облекчения и да не се внасят непрекъснато МПС от едно и също лице. Ако не отговаряте на това изискване, можете да платите митото за автомобила, който сте внесли безмитно в предходните 3-5 години, и отново ще придобиете право на “безмитен внос”.
 Удостоверение от Дирекция “социално подпомагане”(ДСП), че не сте ползвали целева помощ в размер на 1200 лв. за покупка или приспособяване на автомобил (по чл.51 от ППЗЗРСИИ).
Хората често задават въпроса : Дали имам право да ползвам и двете преференции едновременно ? - “целева помощ от 1200 лв.” и “освобождаване от мито”. Именно последното от изброените по-горе изисквания представлява косвена забрана за едновременното ползване и на двете облекчения.
Целевата помощ от 1200лв. всъщност спада към категорията на “услуги за интеграция”. Тя се отпуска на основание чл.42 т.2 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (ЗЗРСИИ) и чл. 51 от Правилника за прилагане на същия закон (ППЗЗРСИИ). Средствата се отпускат от ДСП и са за сметка на Фонда за рехабилитация и социална интеграция (ФРСИ). Сега няколко думи и за тази преференция :
Хората с увреждания, чието придвижване е затруднено, имат право да получат определена парична помощ за покупка и приспособяване на лично моторно превозно средство (МПС). Тази помощ (заедно с целевата помощ за приспособяване на жилище), въпреки, че е уредена в ЗЗРСИИ, а не в Закона за социално подпомагане (ЗСП), буквално е разгледана като вид социална помощ. Дори режимът на отпускане на средствата е същия като при социалните помощи. Единствената разлика е източника на финансиране – Фонда за рехабилитация и социална интеграция (ФРСИ), а не Фонда за социално подпомагане (ФСП). Съгласно чл. 12 ал.1 от ЗСП, социалните помощи са 3 вида : месечни, целеви, еднократни. Ако се придържаме към тази класификация, можем да причислим помощта за закупуване или приспособяване на лично МПС към категорията на целевите помощи, въпреки, че както вече споменахме, мястото и е в графата “услуги за интеграция на хората с увреждания”. Режимът на отпускане е подчинен на общите правила за социалните помощи : Правото е строго лично и не може да се прехвърля на друго лице, свързано е с преценка на доходите на лицето и неговото семейство, здравословното му състояние, трудовата заетост, възрастта, и т.н.
Първо трябва да направите покупката, и ако отговаряте на необходимите условия, сумата ще ви се възстанови до размера на 1200 лв. Процедурата е следната :
В Дирекция “Социално подпомагане”(ДСП) се подава молба-декларация по образец, към която се прилагат следните документи :
1. Копие от регистрационния талон на автомобила.
2. А/ Копие от решение на ТЕЛК или НЕЛК с опредлена над 90% намалена работоспособност. - за лица над 16-годишна възраст.
Б/ Копие от решение на Районната експертна лекарска консултативна комисия (РЕЛКК) или Централната експертна лекарска консултативна комисия (ЦЕЛКК) с опредлена над 90% намалена способност за социална адаптация - за лица под 16-годишна възраст.
3. Удостоверение, че лицето работи или учи.
4. Служебна бележка за доходите от трудова дейност (месечният доход на член от семейството за последните 12 месеца не трябва да надвишава двукратния размер на гарантирания минимален доход, който в момента е 40 лв.).
5. Документ за самоличност (лицето трябва да е на възраст между 7 и 65 години).
6. Декларация, че лицето не е ползвало досега финансови облекчения за внос на автомобил (т.е. лицето не трябва да е ползвало преференцията “освобождаване от мито”).
Както се вижда, и тук има въведена косвена забрана за ползване едновременно и на двете преференции – “безмитен внос” и “целева помощ от 1200 лв.”.
Право на освобождаване от мито притежават един кръг хора, които отговарят на определени изисквания. От целият този кръг, се акцентира върху една по-малка група с по-специални социални потребности, на която се дава право на избор коя от двете преференции да ползва. Това са хората, които не само имат определена над 90% намалена работоспособност, но са и с ниски доходи.
Теоретично погледнато, разгледаната преференция изпълнява своето предназначение, но някои от изискванията са прекалено завишени. Става въпрос за условието лицето “да работи или да учи”. Това изискване очевидно е въведено с цел да се стимулира интеграцията на хората с увреждания и да им се създаде определена амбиция да работят и учат. Идеята е отлична, но само на теория. За жалост изискването не е съобразено с моментната обстановка в страната и с факта, че за хората с над 90% намалена работоспособност е почти невъзможно да си намерят и да започнат някаква работа. На практика много малко хора могат да отговорят на целия пакет от изисквания. Напоследък се забелязва налагането на една порочна практика в българското нормотворчество. Първо се създава закон, който дава определен кръг права на различни групи хора, а малко по-късно се издава правилник за прилагане на същия закон, който “орязва” предоставените права. Това е както несправедливо, така и безсмислено. Този начин на нормо-творене води единствено до намаляване авторитета на правните норми и тяхното “обезценяване” в очите на обществото. Законът е основният акт, с който се определят правилата в дадено общество и се регулират различни кръгове правоотношения. Несериозно е с поднормативни актове да се ограничава неговото действие. За да се избегне тази практика, е необходимо преди да се гласува даден закон, да се прецени дали той е достатъчно “подплатен” финансово. Не трябва да се въвеждат преференции, които реално не могат да се осигурят поради липса на средства, защото в противен случай се стига до появата на т.нар. “мъртви” или “кухи” членове на закона. Когато няма средства, трябва да се намери разумно решение на проблема, а не с поднормативни актове да се създават всевъзможни препятствия за стесняване на кръга хора, имащи право да се ползват от съответната привилегия.
Ако човекът с увреждане вече притежава лично МПС, той може да ползва целевата помощ за приспособяването му. Самото приспособяване се извършва в зависимост от конкретните нужди и желания. Има много сервизи, които разполагат с необходимата техника и професионални екипи за извършване на подобни услуги. За препоръчване е обаче да се ползват услугите на фирми, притежаващи лиценз от Министерството на труда и социалната политика (МТСП).
Целевата помощ за закупуване или приспособяване на лично МПС може да се получава веднъж на всеки 5 години.
Ръководителят на ДСП е длъжен да се произнесе в 7-дневен срок по отправената молба за целева помощ. Той издава или разрешение, или писмен мотивиран отказ. Отказът може да се обжалва пред ръководителя на съответната Регионална дирекция “социално подпомагане”(РДСП) в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Ръководителят се произнася с решение, което може да бъде бжалвано в 14-дневен срок пред съда по реда на Закона за административното производство (ЗАП).
Напоследък често се случва хора с увреждания да “продават” своите права и преференции. Срещу определена сума (обикновено 200-300 лв.) много от тях отстъпват правото си на “безмитен внос”, като съответно снабдяват с пълномощно “истинския собственик”(т.е. човекът, който действително купува колата). По този начин човекът с увреждане се превръща във фиктивен или “документен собственик”. Според това пълномощно, упълномощеното лице има право да владее автомобила, да го ползва и да се разпорежда с него (т.е. дори има право да го продава, включително и на себе си). Никой не може обаче да прехвърли на другиго право, което той самият не притежава, т.е. човекът с увреждане няма право да продава автомобила 3-5 години, съответно и упълномощеното лице няма да има това право, освен ако не внесе митото (през този период автомобилът е под митнически контрол).
Често в подобни случаи хора с увреждания остават с грешното впечатление, че купувачът им е длъжник цял живот. Те реално нямат нищо общо с автомобила - той само фигурира по документи на тяхно име. След като са се съгласили на подобна сделка и са получили исканата сума, не би трябвало да предявяват претенции към истинския купувач. След изтичане на съответните срокове (3 или 5 години), за да може да прехвърли автомобила на свое име, “истинският собственик” трябва да представи пред нотариуса удостоверение от Данъчна служба, че “инвалидът” няма задължения, т.е. последният трябва да поиска това извлечение лично. Възможно е обаче той да откаже и с това да създаде проблем на истинския собственик. Освен това има опасност човекът с увреждане да има данъчни или други задължения и от това да пострада купувача. Възможно е също така упълномощителят да оттегли своето пълномощно и да подаде ревандикационен иск срещу истинския купувач с претенция за автомобила. При едно съдебно производство би могло лесно да се докаже фиктивността на сделката, но това все пак би създало неудобства и “главоболия” за истинския купувач на автомобила.
До такива сделки се стига поради неравностойното състояние на хората с увреждания. Много от тях се намират в тежко социално положение и когато държавата им предостави някакви облекчения, те не могат реално да се възползват и търсят начини за “материализиране” на съответната преференция. Така се стига до “продаване на права” и “заобикаляне” на нормативни разпоредби, като много често подобни сделки водят до неприятни последици.
Полезно е да се знае, че ако в периода, в който автомобилът е под митнически контрол (3-5 години), човекът с увреждане почине, за неговите наследници възниква задължение да платят митото.
И сега вместо финал: Аз не съм чувал някой да е получил въпросната целева помощ от 1200 лв....Но е възможно и да има герои...:))))))))))))