Безсъмнено в дългосрочен план повечето видими физически отклонения представляват не толкова неудобство, колкото стигма -- причиняват силен и постоянен смут у хората, които ги имат, нежели физически страдания. Много е писано по въпроса на Запад -- само вижте каква мина от факти предоставя търсачка, запитана за "Body Image" и "Self Image".

Тези факти говорят, че не само стигмата (отношението на околните към физическите отклонения) мъчи, а и самото лично виждане на човек за собствената му външност. С други думи важна е обществената настройка -- ако тя е приемаща спрямо различията, то и индивидът ще си "прощава", и обществото ще го оставя намира. До не толкова отдавна в България цареше нетърпимост спрямо отклоненията и признаците на разлика. Трябва да мине време, а трябва да се предприемат активни мерки за притъпяване на тази нетъпримост. Дотук съм съгласен с "реалистична".

Но макар обществената настройка да е важна, тя не е нито изчерпателна, нито най-важна в случая...

... Понеже истински важното е естествената и предопределена реакция на човешкия поглед да търси именно отклоненията. Атавизъм хилядолетен е това, вграден в човека-ловец -- както и в котката, която макар дремеща, веднага забелязва и най-невинното отклонение.

Безспорно е, че и самите хора с видими увреждания оглеждат и отбелязват особеностите на други хора с увреждания, въпреки мъката, която същевременно знаят, че подобно оглеждане причинява на тях. Разбира се, щом и едните, и другите са "в един кюп" обидата е по-приемлива, намесват се и неща като взаимно състрадание. Но фактът остава -- те си гледат недъзите.

Значи привличането на хорските погледи никога няма да спре. Макар с опит за скришност, макар с опит за тактичност, макар по-малко на брой и макар по-редки, те ще продължат. И ако Ви мъчат днес, те поне донякъде ще продължат да Ви мъчат и занапред.

Проблем! И може би разрешението му е в това да възприемете една доста неопределена идея, която отдавна се върти из кръговете на хората с увреждания по света, съдейки по интернета. Това е да застанете лице в лице срещу физическата си уникалност и да я признаете като нещо непроменимо. А оттам да я признаете и възприемете като нещо, от което в никакъв случай няма да се стеснявате и дори нещо, което в определени случаи може да ви дава поводи за положителни чувства или гордост.