...върна ме 20-ина години назад...в с. Житарово, до Бургас. Придружавах мама за лечение...Страданията на хората в санаториума бяха различни, обединяваше ги не само надеждата и доверието им в лекарските екипи. Знаеш ли - начинът, по който си правеха смях първоначално ме притесняваше, изглеждаше ми непонятен. Щегуваха се със себе си! Един кривнат наляво, друг напред, надясно, с бастунчета, куцащи, едва придвижващи се...и вечер все някой ще каже :"Строй се в права редица, тон за песен и ходом към кръчмата !"(беше малко по-надолу). Само година по-късно проумях защо е трябвало да бъдаповече от месец сред тези хора...те просто са ми показвали, че човек може да загуби нещо от физическото си тяло, а да бъде по-жив от здравия.
Благодаря ти, дедо Андро, че ми припомни