Яко бачкане и трупане на опит-така се става професионалист. Първо преминаваш през гадостта и мизерията на собствените си провали и ако оцелееш психически и физически чак тогава идва удоволствието ,а не както у нас първо кефчето ,а после работата.

Знам от сигурен източник ,че например в Англия разните им там колежи и частни школи още от първата година на обучение вкарват първолаците в студио и там си провеждат лекциите редом с професионалистите ,които също работят в съответното студио и по този начин съчетават теория с практика - най-железният начин да се научиш на кино. Някой много мъдър човек е казал: "Сцената е най добрият учител".......разбирай снимачната площадка.

Като пряк участник в механизма на обучението у нас мога преспокойно да заявя ,че то наистина е на много ниско ниво. И не става въпрос само за пълната липса на технически средства ,а и за това ,че се опитват да те затрупват с теория ,която практически е неизпълнима от една страна заради техниката ,а от друга страна заради липсата на професионализъм у самите нас ,която пък от своя страна се добива с практика и бачкане и както се вижда - получава се един омагьосан кръг ,който спокойно си се върти във времето и никой не си дава сметка ,че един ден това ще се окаже пагубно и младият евентуален и закърнял от бездействие "талант" отива по дяволите ,и като застане на снимачната площадка some shiny day започва да се чуди тепърва откъде и как да започне ,ако въобще стигне дотам де...
И докато ние тук си редим сладко-сладко приказчици и раздуваме теорийки ония "бозаджии" оттатък атлантика не спират да работят и въобще и през акъла не им минава да седнат и да бъбрят за кино ,те просто отиват и започват да го правят ,защото именно "правенето" ги е научило да го "правят" ,а не моабета в близкото кафе с мобифона в/у масата.

Силата ми е свидетел колко пъти са ми били връщани разни сценарии с укорителната реплика: "Ооо не забрави... това е невъзможно за заснемане ,откъде ще ги намериш тия кранове ,сини екрани и тем подобни скъпотии ние да не сме Холивуд...я стига си хвърчал в облаците...напиши нещо реално ,дето да можеш да го снимаш и тогава пак ела..." И аз си викам на ум всеки път "то хубаво ,ама като знам ,че с една полуразбита видео камера Panasonic M3000 и един сносен репортаж неможе да се получи ... какъв трябва да е сценария бе джанъм..." и още куп подобни изпълнения. А да не казвам ,че повече от половината ми колеги и колежки (да ме прощават ,че им говоря зад гърба) въобще не знаят за какво са дошли там ,кой знае кой какво ги е лъгал на времето. Те са вече трети курс и още не знаят как да направят една елементарна разкадровка ,то не са глупости ,то не са елементарни грешки-бъркат се посоки ,"скача" се по оста непрекъснато ,редуват се необясними планове ,ама абсолютно никакво усещане за повествование в поредицата от кадри. И най-лошото е ,че тия същите имат адски много връзки по разни телевизии и фирми и един ден без проблем ще се набутат някъде с титли на оператори ,монтажисти и режисьори...е какви филми искате да има после ?!?
Ако някой си мисли ,че връзкарството и шуро-баджанащината е умряло със смяната на тоталитарния режим ,дълбоко се лъже ,същите гадове сега се подвизават безнаказано под знака на демокрацията и са образували затворен кръг ,до който немож припари. А за аматьори като мене и дума не може да става. Извинявайте за това лично отклонение ,но ми е писнало да си трая и да търся черната котка в тъмната стая ,да не би случайно да оцапам нечий имидж.

J_Council