|
Тема |
Отг: Малко късно, но [re: Heo] |
|
Автор | Aneta_anon (Нерегистриран) | |
Публикувано | 14.12.00 13:26 |
|
|
Не страдам от манията, че някой може да ми открадне сценария. Ако стане, ще ме заболи много, но ще знам, че животът ще върне със същата монета на тези, които са го направили.
Но понеже моят първи сценарий е малко детски, реших да ви кажа за вторият-той е нещо като психо-драма, и е почти завършен. Може да ви заприлича малко на любовна история в началото.Казва се "Смъртоносен чар"
Разказва се за една компютърна програмистка, която мечтае да промени България. После един американец започва да работи заедно с нея. Той има такова излъчване, че я прави подвластна на всичките си желания и успява да я омае до такава степен, че не може да види реалността. Превърнала се е в едно сляпо същество, напълно променена. Всички го осъзнават - и братовчедка й, и приятелите й, и предишния й приятел. Всички с изключение на нея. И тогава я посвещава в най-голямата си тайна - че е същество от друг свят и е дошъл да промени съзнанието на всеки - да го оформи по свой собствен начин, който ще ги направи по-добри. Така поне й казва той. Защото в действителност иска да вкорени съвсем надълбоко чрез промяна на личността, семето на тоталния морален упадък.За целта трябва да извършат множество компютърни кражби. Накрая остава да се открадне един талисман, който се намира в една банка. Там случайно се намира сестра й и нейният приятел. При сблъсъка с охраната,тя удря главата си и когато се изправя осъзнава чудовищността на своите постъпки. Тя прострелва американеца и докато бодигардовете се съвземат изчезва заедно с него. Разочарована от живота си, тя се скрива в една църква близо до София. Бившият й приятел я открива и с ужас установява, че цялата църква е залята с бензин, а тя държи клечка кибрит в ръката си. Опитва се да я убеди да не го прави, че всичко ще бъде наред, но въпреки всичко програмистката хвърля клечката и това е краят на всичко.
Надявам се не ви изглежда прекалено бебешко. Скоро, след два-3 дни ще бъде готов. Надявам се, че сте имали търпение да го прочетете.
|
| |
|
|
|