Досега никога не съм гледал церемониите на Оскарите. Никога не съм се интересувал. На сутринта винаги се научава, кои са спечелилите, което по-скоро ми е любопитно, без да го приемам за нещо от първостепенна важност.
Пускам бележка по темата, единствено в защита на "Гравитация", който смятам, че напълно си заслужи наградите, макар и да изглеждат прекалено много като брой.
Мнозина изтъкват като аргумент "тънката" история, ама хора, тук говорим за филми, не за романи или пиеси. А и филмът не спечели награда за НДФ или за сценарий. Дори и за главна женска роля не спечели (смятам, че Кейт Бланшет е заслужената лауреатка). Да, историята е важна за един филм, но много по-важно е, как е заснет въпросния филм. И точно в това, по мое мнение са достойнствата на "Гравитация" - много добре режисиран и заснет филм. И затова и предварителните очаквания бяха, че Куарон ще пребори останалите за режисура. Смятам че и трите основни Оскара - за режисура, монтаж и оператор, си ги е заслужил. Другите три Оскари са технически. Трябва да кажа, че това е единственият филм, за който не съм съжалявал, че съм го гледал на 3-Д. Добре, де, малко си изкривих душата - да добавя и "Аватар". Но не съм привърженик на технологията. Седмият Оскар е музикален, за него споровете може да са безкрайни.
А сега за друг от номинираните филми - след като снощи гледах "Акт на убийство", съм изключително любопитен - що за филм трябва да е носителят на Оскар за дългометражен документален филм, че е успял да го пребори? Не твърдя, че "Twenty Feet from Stardom" незаслужено си е спечелил Оскара, но съм много любопитен да го видя и да си направя сам преценката.