Ами, аз не подхождам с очаквания за уау- ефект. Харесвам почерка на Уди Алън, специфичната жанрова микстура, която обикновено забърква, финия му иронизъм, усета за гротеска, че даже и интелектуалната невротичност на героите му.

Midnight in Paris също не беше невероятен, но ми се искаше да му се насладя още веднъж, че така... и пак. Допадна ми импресионистичната му лекота, приказността на връщането във времето, случващо се в момента, когато се прибират Пепеляшките, целия арт- инвентар от личности, та даже и Оуен Уилсън не можа да ме подразни качествено.:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите