Почти изцяло съм съгласен. Единствено изключение прави изречението ти: "Така романтиката на някогашните читалищни и квартални залички се превърна в отживелица, будеща насмешка."
Това, което споменаваш, е емоционален спомен, свързан с ерата на хубавите филми, и нямащ нищо общо с технологията и концепцията за кино-салон. Не, че не съм съгласен - аз също имам спомени от тогава, но те са предимно заради хубавите филми, които и в щайга да ти ги прожектират, пак ще имаш хубав спомен.

Простотията в България е, че убиха нормалните кино-салони. И не говоря за някакви полусрутени и просмукани от влага и мръсотия. Ако си спомняш, имаше период, в който старите салони бяха реновирани - с многоканален саунд, нови прожекционни апарати, изцяло обновен интериор и тапицерия: "Модерен Театър", "Мир". И нямаше простоти от типа: звук на макс, 10-то качество копие на лентата. Всичко си беше ОК. Аз се спуквах от ходене на кино точно в този период. Какви ли не тъпотии съм гледал, само и само, за да съм там.
Както и да е.
Както се казваше във "Великолепната Седморка": "Селяните спечелиха".