Re: Черният рицар: Възраждане / Култура и изкуство / Кино

Не съм гледал филма, но искам да изкажа мнение по принцип. Според моите наблюдения мултиплексите и 3Д-то водят до десоциализация на публиката. Киното е комбинация от изкуство, технология и съпреживяване. Днешните технологии обаче до голяма степен изместиха или заместиха изкуството. А прибавете към това безлично-еднаквите по своя интериор салони в моловете, силния многоканален звук, непозволяващ да се чуят никакви други околни звуци и шумове (даже и гризенето на пуканки), 3Д-очилата, ограничаващи зрителното поле до една тръба напред и нищо друго извън нея, а също и високите столове с облегалки за главата, благодарение на които не можеш да разбереш дали в залата има други зрители, или си сам(а) - всичко е като някакви напълно еднакви, бездушни силуети. И в резултат на гореизброеното единствените предимства на киното остават големината на екрана (вече не толкова съществена) и новостта на филмовите заглавия. От съпреживяването с останалите зрители също не остава нищо - вече обясних защо.

Заради "модата" на моловете повечето днешни зрители, гледащи филми на голям екран, са убедени, че един киносалон трябва да изглежда единствено по този начин и по никой друг. Така романтиката на някогашните читалищни и квартални залички се превърна в отживелица, будеща насмешка.

И най-накрая - дискриминационните действия отстрана на киномонополистите, които не дават никаква възможност голяма част от филмовите заглавия да бъдат прожектирани извън моловете поради чисто технологични (т.е. най-вече финансови) причини. Докато отмиращите вече лентови копия можеха да се прожектират навсякъде - както в столицата, така и в най-затънтеното селище. Днес обаче това е невъзможно... Чудно ли е тогава, че едва в десетина български града има постояннодействащи кина, а там, където от дъжд на вятър има инцидентни пътуващи прожекции, половината филми няма как технически да бъдат показани?

Много показателно е, че единственият филм от години насам, при чието гледане усетих съпреживяването в салона, беше "Артистът". Сигурно е ясно защо...