Първо едно уточнение - Иван Иванов не играе във "Вик за помощ", а Ивайло Герасков. Не че това има голямо значение.
Сега, за да има убийство в даден филм (а не просто нещастен случай), то филмът трябва да е или криминален, или ноар, или гангстерски. У нас по идеологически причини нямаше как да има черни или гангстерски филми. Това бяха явления, несъвместими с развитото социалистическо общество, в което живеехме. Остават криминалните филми и историческите (които са отхвърлени по презумпция). Ами в българските криминални филми има убийства, някои непоказани на екрана ("Инспекторът и нощта"), други експлицитно на екрана (комай всички филми с инспектор Боев, някои шпионски филми).
"Маргарит и Маргарита" е друга история. Това си беше филм шамар срещу системата. И ако трябва да бъдем честни, единственият нормален изход за главния герой, ако не иска да се примири със статуквото, както беше очевидно и случая, беше да усмърти героя на Васил Михайлов, при това доста брутално, и след това да се самоубие.
Бих казал, че Людмил Кирков не рядко включваше смъртта във филмите си. Ако изключим криминалните му филми пак ще остане "Кратко слънце", макар че и "Не знам, не чух, не видях" не бих пропуснал, където криминалната история имаше подчинено значение.
Не знам дали "Голямото нощно къпане" се брои, тъй като там си имаме на практика нещастен случай, а не убийство, ама да се спомене все пак.