Слаби филми - слаба церемония. Неискрените и зле рецитирани анонси лавино-образно се увеличават всяка година. Престорените тенкюта вече се вмирисаха. Липсва импровизация и въображение. Нещо ново. Прекаленото лустро и блясък вече са де-моде. Очевидно повече усилия се влагат в това - кой по-най-ще се издокара на килимчето отпред, където киното бива показно захлупено със суета.
Но това е напълно в реда на нещата. Вече почти десетилетие основният двигател на индустрията е кеширане на блокбъстъри с нереалистични размазани си-джи тъпотии. Всичко опира до алчност и глупави решения. Компютърните ефекти решиха проблемите с масовите и трудоемки постановки, и дадоха воля на сладострастни полюции за двойни и тройни печалби. Но пък първият принцип на механиката не прощава никому - равно по сила и посока - качеството се сгромоляса. Киното отдавна не е част от пътуващ атракцион, а повечето холивудски тартори точно натам го влачат.
Ако нещо не се промени в основната тенденция, в следващите години ще се нижат все повече еднодневки със съмнително съдържание и мъглява амбиция за изкуство. "Вижте, филето от мерлуза е само пластмасова мостра, но пък цацата е прясна и... с малко повечко сол...".
Все повече сценично време ще се отделя на сантиментални ретроспекции, в подсъзнателен израз на болезнена носталгия. Цялостното творчество преди години беше част от атракцията и благороден жест към стожерите - сега е спасителен пояс, който все повече и повече ще им се налага да хвърлят.
Мразим да съм хейтър, ама повече мразим да съм лицемер. Киното в момента смърди. Генерално смърди и никакви лаборанти не могат да го ароматизират.
Моето мнение.