|
Тема |
Балзак и малката китайска шивачка |
|
Автор |
arachnoid (lekku admirer) |
|
Публикувано | 20.02.12 13:35 |
|
|
„Хумор, романтика и доза носталгия на фона на природни, културни и, не на последно място, политически пейзажи”.
Всички филми, които описват наложено съжителство между представители на града и селото разчитат на социално-културния сблъсък за комични ситуации. Като се намеси и строга политическа идеология винаги на приходящия индивид му се налага поне привидно да се нагоди към нормите на мислене и поведение на новото място, а поне на кино – и да им повлияе и дори промени в положителна насока. В случая две „градски” момчета, изпратени през 70-те в малко планинско село във вътрешността на Китай за политическо и социално превъзпитаване. В опитите им да запазят нещо от предишния си начин на живот музикални и литературни произведения се напасват като наименования („Моцарт мисли за Председателя Мао) или като тълкуване (Едмон Дантес не като буржоа, а като член на пролетариата заради миналото си на моряк) за да могат да се впишат в позволените поне от местната цензура рамки. На физическата работа като същност на превъзпитаването не беше отделено чак толкова внимание, заради което се замислих, че и аз бих издържал в това село… за около две седмици. Само да не бяха тия помии дето ги размъкваха на гръб насам-натам в нестабилни кошове, да не ми се налага да ме лекуват от малария или да ми слагат пломба на зъб .
|
| |
|
|
|