Гледах и шведския и ако не мога да изкажа окончателно мнение кой е по-добър, то поне си признавам, че този дооформи някои въпроси, на които явно само книгата може да отговори (не на последно място дали американският филм наистина е правен по книгата или по шведския). Имаше доста моменти, които ми харесаха – не ги наричам плюсове доколкото в тоя смисъл липсата им в американския филм би се отчела като минуси, просто с това последният е просто… различен, може би по-изчистен.
Общото усещане за по-голяма „човечност” – и в отношенията между персонажите и в малката вампирка. Като изключим катеренето/пълзенето по сгради и дървета и непоказаните полети в двата филма, шведското „същество”, освен очите и някои неестествени изкривявания на физиономията никога не беше показано като много по-различно на външен вид (с цел или поради липса на експерт-гримьор) от обикновено момиче на биологична възраст 12 години. Американското, колкото и човешки да изглеждаше в най-дивата си показана форма, пак имаше не съвсем туширани вампирски черти.
Субективно или не, за мен децата успяха да внушат по-голяма близост помежду си в шведския вариант. Най-малкото защото в американския вампирката по никакъв начин на пожела момчето да се постави на нейно място.
Съседите им не бяха просто в ролята на жертви, беше им отделено доста участие и като социален живот, и като съпричастност към самите убийства, и като двигател на разкриването на истината (макар и без последствия). Хареса ми развитието на историята на оцелялата жена и приятеля й. В Let me in у жената липсваше това осъзнаване на „превръщането” и съответно емоциите и решенията, свързани с него. Може би точно тая неангажираност на други освен основните персонажи наложи и вмъкването на полицая като събирателен образ в Let me in – поносимо клише на фона на цялостното впечатление.
По спойлерите от темата на Криле ми стана ясно що за тип е възрастният придружител. Характеристиката обяснява почти явната му липса на скрупули за убийствата и защо се насочва към по-младите. Във филмите почти през цялото време го възприемах като дете – в американския пряко заради една остаряла чернобяла снимка на Аби и момче с очила, в шведския косвено заради поведението му в закусвалнята – сам на масата, закуската с чаша мляко, несловоохотливостта, избягването на контакта с групата съседи, почти като по детски при заговаряне от непознат възрастен (освен поради вродена/придобита асоциалност и очевидната причина да страни от биещо на очи вземане-даване с потенциален неохотен донор на кръв

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите