Е, онзи ден гледах "ТИЛТ" - наистина нищо особено, но все пак един искрен филм, без излишни претенции, авторски философски усуквания и лицемерни преигравания. Без дразнещи нравоучения, оригиналничене и зле прикрити комплекси за недооцененост, характерни за мнозина от застаряващите родни доморасли гении и световно неизвестни киновеличия. Просто нормален български филм, който МОЖЕ ДА СЕ ГЛЕДА, без да оставя у зрителя усещане, сравнимо с вкуса на развалена риба, гаражен алкохол-менте или нутрасуит...

И така, видял това чудо на родния боксофис, не мога да спра да се питам: защо цели 20 години нашите балкански киногении чупеха пръсти, че никой не им гледа възвишените бози, а не можеха да прозрат, че публиката ни жадува да гледа истински, искрени, простички филми, в които да види себе си и своя реален живот, а не незадоволените екзистенциални мераци на създателите си...

А може би планът е бил друг? - да не се дава възможност на никой млад или не чак толкова млад талант, несвързан с определени среди, да направи нещо стойностно или поне НОРМАЛНО и ЧОВЕШКО, за да могат витизчийските ченгета-професори да бичат необезпокоявани своите псевдофилми чак до пенсия... И сега изведнъж палачинката се обърна и се заредиха сравнително или доста успешни игрални продукции на 40-годишни дебютанти... Дано това да не е само едно инцидентно явление...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите