Това за роднините го знаем. Ама само те не могат да поставят тези рекорди, които бокс-офисът отчита. Номерът с роднините минаваше цели 20 години. Но сега май в България започват най-сетне да се появяват или нормални филми, или нормална публика, или и двете. Нормално не означава идеално, нали ме разбирате; но абсолютно ненормално беше една европейска държава почти да не прави собствени филми, а и тия, които все пак направи, никой да не ще да ги гледа, защото обикновено не ставаха за гледане.

От друга страна, обаче, в последните 1-2 години се появиха и няколко филма, които показаха забележими качества дори и зад граница, въпреки скромния си касов успех тук. Сред тях са многократно споменаваните "Светът е голям..." (въпреки мудното си действие и известната си скованост), "Източни пиеси" (филмът е искрен и е можел да стане още по-добър, ако не беше трагедията с главния изпълнител), а и съвсем пресният "Стъпки в пясъка" (който не съм гледал, но за който чух похвали дори от хора, които се бяха зарекли да не гледат български филми).

Разбира се, върху мен веднага ще се нахвърлят критикарите-лешояди, но както е казал канибалът: "Като не ме харесваш, не ме яж!". Като не харесват новото българско кино, нека да не го гледат и коментират. По-добре е него да го има и да е сравнително добро, отколкото да го няма или да е калпаво, претенциозно и негледаемо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от cineman на 18.02.11 17:58.