"бедните духом" има съвсем друго значение. не са тия без пари или тия без дух (или с чалгаджийски дух), а са смирените. както и да е, това не е важно, просто ми стана интересна теорията за богатите, които нямат нужда от нищо. точно парис хилтън има нужда непрекъснато да се доказва и да свети под прожекторите, затова и се занимава с неща, които очевидно и за самата нея, не й прилягат. просто богатите имат възможност да компенсират липсата на талант с пари, докато единствения шанс на бедните е да имат голям талант (и късмет). всъщност самият факт, че богатите са богати говори за някакъв талант (и късмет), освен ако не са получили богатството си по наследство, но тогава пък желанието да се докажат като талантливи ражда недоразумения в стил парис хилтън.
иначе за имитирането съм съгласен. когато творците не уважават, подценяват публиката си и й пробутват фалшификати, логично е публиката да реагира.