"Какво прави аудиротията ли? Върши си своята работа - отебаване. Това е и единствената й работа. Потребителите не правят монтажа, не учат актьорите на интонация и майсторство, не пишат сценарии, не прдуцират, не разпределят средства; съществуването ни се свежда до - харесвам и не харесвам."

Ето го оголеният нерв. Точно такова разделно хранене прави границата м/у некадърни творци и недоволни зрители още по-непробиваема. Отношението, позицията, живецът, който те кара да недоволстваш и нехаресваш, в хипотетично нормална ситуация, е и абсолютно същата двигателна сила, която създава качествения продукт в последствие.
Докато единственият порив започва и свършва в "харесвам и не харесвам", некадърниците ще правят това, което умеят най-добре - да си некадърстват и да ронят крокодилски сълзи за пари. Трябва да има някакво движение от консумацията към създаването, в някакъв приемлив процент. A това движение няма как да започне, без подсъзнателен глад за лична креативност. И точно това е, което ние НЕ притежаваме. Точно онзи порив, който кара човека с камерка от видеотеката, без грам диплома, да направи шедьовър.
Това е, което се опитвам да обясня. Некадърниците, дето правят филмите у нас сами няма да се махнат, а и да ги махнат - кой ще ги замести?