Още от времето на старото аналогово Долби-стерео има една максима, важаща за настройките на звука: че тихите звуци трябва да се чуват тихо, а силните - силно. Ама келешите, дето работят в моловете, си мислят, че киносалонът е дискотека. Нещо повече - те вероятно са оглушали от киснене по дискотеките, както също и голяма част от публиката, и затова не могат да си направят обективна преценка на нивото на усилването.
Спомням си случаи, когато ми се е налагало да си запушвам ушите в кино с Долби-А, при сравнително скромните 60 дб динамика. При Долби Диджитъл SRD те са 88-90, а при 120-те децибела на DTS-системите (не знам дали в момента се използват в България) все едно, че през залата минава реактивен самолет...
Киномеханиците от старото поколение пък обратно - често намаляваха звука, та се е налагало понякога да ходя по кабините, за да ги моля да го усилят така, че да се чува и най-вече да се разбира говорът.
За качественото озвучаване на дискотеките пък е в сила правилото, че хем музиката трябва да се чува ясно, хем посетителите трябва да могат да си чуят приказката, ама кой да го знае... Не като минеш край тонколоната, да ти се развяват панталоните...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите