Коментарът ми е от позицията на човек, присъствал на събрание, водено от Ерин Брокович. (Протест срещу фабрика за цимент в съседното градче.)

Филмът се хареса, защото е по истиснки случай (гледах интервю с "истинските" хора - семейството, което осинови момчето - което в резултат на осиновяването, вместо да отиде в затвора, става звезда в NBA). Явно публиката обича истории, в които на човек му се дава възможност да развие потенциала и талантите си - и вместо да свърши като поредният затлъстял негър от гетото, става национален спортист.

Предполагам, че допринася и комбинацията между това колко малко му трябва на човек, за да се развие и разцъфти - и колко минимален е шансът да го получи. (Да си представим сополиво циганче на спирката. Какъв е шансът някой да го прибере, измие, запише на училище със собствените си деца?... А точно толкова им е необходимо на повечето хора, за да станат свестни човеци.)

Just IMO.

Елена
==
"My mother had a great deal of trouble with me, but I think she enjoyed it." -- Mark Twain