Както - предполагам - повечето хора от моето поколение, аз израстнах в компанията на руската интерпретация на Шерлок Холмс - телевизионно сериалче, съвестно базирано на текста на Конан Дойл. (В един от епизодите дори Никита Михалков се появи набързо като guest star. Баскервилското куче.)

Да не говорим, че винаги съм се прехласвала по научния подход на Шерлок Холмс към решаването на каквито там викториански мистерии сюжетът му подхвърли. Ако не се изживявах като Люк Скайуокър в свободното си време, със сигурност щях да се изживявам като детектива от Бейкър стрийт.

Затова с известен смут в душата отидох да гледам филма на Гай Ричи - понеже от началото на кариерата му никога не съм тачила особено неговите творения...

...Е, излязох във възторг от салона! Истинският Шерлок Холмс - най-после! След това почнах да се тюхкам колко време ще трябва да чакам да направят продължението!... След това ми хрумна, че просто мога да отида и да изгледам филма още няколко пъти - докато чакам!

Трудно ми е дори да изброя на колко много нива филмът е по-реалистичен от всички досегашни интерпретации - и дори от книгите!... Филмът коригира основното, което досега винаги ме е притеснявало - че Холмс се държи като някакъв глътнал бастун професор, който дълбокомислено и безстрастно изброява фактите и излага заключението си пред благоговейния Уотсън - подобно някакъв прото-командир Спок, минус уши, но с кариран каскет.

Всъщност, оказа се, Шерлок Холмс е нормален човек - с все страстите и пороците. Пие. Участва в състезания по борба за пари. Нещастно влюбен - поне двукратно в рамките само на тоя епизод. Абсолютно твърдоглаво отказващ да приеме реалността, когато тя противоречи на желанието му (размяната на реплики по повод гостуването в имението на брат му ми напомни най-добрите монолози на Шелдън от "Големият взрив"). И безкрайно интелигентен! Влиза, оглежда помещението - и прави (наум) заключение за естеството на мистерията. Брилянтно. И ужасно сексапилно. (Някой беше казал, че интелектът е най-силният афродизиак - истина.)

Хареса ми как двамата (Холмс и Уотсън) флиртуваха - много целомъдрено, поради което трогателно. Интересен детайл - след като цял епизод се бори за живота й, накрая Холмс подари скъпоценния й камък на ... на истинската си любов, предполагам.

Две думи и за атмосферата: прекрасен жълтаво-сивкав, обвит с мъгли, и корабен дим, и ръмящи облаци, Лондон. И Tower Bridge в скеле... Ставам - със закъснение - фен на Гай Ричи.

Елена
==
"It has long been an axiom of mine that the little things are infinitely the most important." -- Sir Arthur Conan Doyle, (Sherlock Holmes) A Case of Identity, 1892