Едно мнение, което ми допадна.

" В последните седмици ни заринаха със суперлативи по адрес на „Аватар”, новия свръхмащабен проект на Джеймс Камърън, който отдавна драпа да детронира Джордж Лукас от поста „най-успешен режисьор в Холивуд”. Че бил най-скъпият филм в историята на киното, че досега такъв не сме гледали, защото е революционен в това или онова, и най-притеснителното твърдение – че е бъдещето на киното. Повечето, разбира се, са неподплатени изказвания в името на най-регламентираната и узаконена в днешно време лъжа – пиарът.

Ако не беше мощната рекламна кампания, която буквално те задължава да го гледаш с претенцията за изключителност на продукта, едва ли „Аватар” щеше да удари боксофиса с рекорден милиард още втората седмица, едва ли щяхме да се блъскаме в мола, за да похарчим едни излишни пари за едно тривиално зрелище със свръхвреметраене; и надали щяхме да го коментираме толкова пространно тук. Оказахме се впримчени в хватката на агресивната реклама, досущ като във водовъртежния епос, който се лее от триизмерния екран, без да оставя пространство за мисловна дейност.

За всеки гледал „Междузвездни войни”, „Джурасик парк” или „Апокалипто” филмът на Камерън е тавтологичен, що се отнася до хайтек приспособленията от бъдещето и чуждоземните фантасмагории. Сюжетът пък е съвсем „нищо ново под слънцето“ във фантастичния жанр, но за него по-насетне. Единственото наистина революционно в „Аватар” е напредъкът на анимацията дотам, че сините хора с опашки и стърчащи уши – на’ви, на планетата Пандора мърдат досущ като живи и изглеждат от плът и кръв. Средата също е изпипана до маниакалност – всяко листенце, капчица, косъм или причудлива твар са поставени в ред, така че филмът прилича на някакъв антидарвинистки мокър сън, където свирепите правила на естествения подбор не важат и животни се убиват в краен случай. Божиите закони тук издава Джеймс Камърън, а Библията му е изтъкана от алгоритми.

Действието се развива в неясно и далечно бъдеще, когато човечеството вече тотално е прецакало Земята и си търси други планети за разрушаване. Пандора е богата на някакъв ултраценен минерал, но за да стигнат до него, земляните трябва да изместят местните хора на’ви и да унищожат Дървото на живота, символ на родовата памет, връзките с природата и каквото още се сетим. За целта изобретяват изкуствени на’вита с човешко съзнание (въпросните аватари) с идеята да ги убедят на доброволна миграция, но агентът, когото пускат на мисия, се влюбва в дъщерята на туземския вожд, обръща курса и започва да брани Пандора от пришълците. Земното му тяло впрочем е закотвено в инвалидна количка, след като е служил предано на американската армия, а като аватар отново е силен, пъргав и потентен. Още една червена точка за местната девствена среда в опозиция на изкорубената от експерименти Земя. Оттук насетне следват скучни битки, на които заспиваш от раз, банални обрати и напълно очакван финал с обидно плоско послание, изчислени до стотна по правилата на холивудското сценарно писане.

Единствената главоблъсканица също е елементарна за разкодиране, а именно – да разпознаем реалните герои и събития, заложени в сценария. Ясно е, че с толкова еко филм Камърън „критикува” корпоративната политика на големите компании, които унищожават природата; минава през агресивните военни навици на американците, та чак намеква за геноцида на индианците с недвусмислената прилика между на’витата и червенокожите първообитатели на Новия континент. И много хитро от негова страна да насрочи премиерата навръх срещата в Копенхаген, когато целият екопиар работи в негова полза. Само че „Аватар” е корпоративен продукт по всички правила и в този смисъл позицията му е безочливо лицемерна. Конфликтът в сюжета е вечен – между човека и техниката, природата и цивилизацията. Но докато Камърън с все сили крещи, че е на страната на природата и културната традиция, „Аватар” е с двата крака откъм настъпателната цивилизация. Технократският му и касов триумф до рекорден предел изпълва мисията на съвременното зрелище – да те прикове, омаломощи, промие и ампутира откъм възможност за собствена интерпретация. Да ти предложи готови отговори на въпроси, които дори не си имал време да си зададеш. В този смисъл „Аватар” няма нищо общо с приказката (както защитниците му се опитват да оправдаят наивността на сюжета), защото вместо да намества културни модели, внушава демагогски послания. И е върховно постижение за киното точно колкото небостъргачът Бурж в Дубай е върховно постижение в архитектурата. Състезава се единствено на грандоманско ниво. "

Мариана Христова

"Flying through hyperspace isn't like dusting crops, boy!"