Преди няколко години видях в един магазин за техника втора употреба един широкоекранен телевизор "Нокиа" с кинескоп, чийто образ даваше илюзия за дълбочина - не знам как го докарваше, от полутонове ли, от контраст ли, що ли. Имаше бая дебело стъкло на екрана. А сегашните LCD-телевизори показват ужасно плоска картина - една снимка от списание изглежда по-обемна... Плазмените са малко по-добре, защото имат предпазно стъкло отпред, което придава някакво усещане за дълбочина. Сега щяла да излиза някаква нова технология 3D-ready, която също разчитала на усещането за дълбочина на образа. Но не ща стереотелевизор, защото не ми харесва идеята да си бода салатата с поляроидни очила, докато гледам новините в осем. Предполагам, че усещане за релеф може да се създаде, ако телевизионният екран е изработен на пластове, като предният план изпъква. Но същински обемен или холограмен образ все още можем само да сънуваме.
Днес четох някаква статийка за телевизори с кадрова честота 240 Хц, разрешение 2160 пиксела и всякакви други изгъзици, които се правят само защото се купуват от разни богаташи и мутри, за които "колкото повече е толкова повече". Тия ще си правят аймакс в хола ли?! Имало вече ССД-матрици за фотоапарати със 100 мегапиксела, когато за обикновена снимка са достатъчни и 5! Аз не мога да разбера защо качеството на един телевизор трябва да надвиши качеството на филмовия носител или теоретичната разделителна способност на човешкото око?! Това е естествен предел на човешките възприятия! Отвъд него няма нищо! Знам, че се продават усилватели с честотна лента 96 и отгоре кХц, но човешкото ухо практически няма как да чуе повече от 20! Но докато има платежоспособни маниаци, винаги ще им се продават неща, от които никой няма нужда. Това е като да си купиш кола, която вдига 350 км/ч, но да няма път, по който да я караш...
|