Има спойлери към края на текста. Не четете, преди да сте гледали филма!







Започвам с уговорката, че го гледах с удоволствие - и ще ходя отново. Имам да водя една тумба познати, неистово въодушевени от факта, че ще гледат 3D филм.

Любимият, с когото отидох, се държа сякаш съм завела малкото си братче на кино. Протягаше ръце към разни растения и току възклицаваше "Cool!!" на глас. И той иска да ходи пак.

Казвам това, като си давам сметка, че основното достойнство на филма е триизмерната визия. Човек се чувства като част от действието, част от планетата - като част от общия организъм, който се оказа Пандора и биосферата й. Зрителят с чувства изсипан на мястото на събитията - с бонуса, че не рискува да бъде разкъсан от преминаващ транатор. За съжаление обаче, ако махнем триизмерния ефект, остава - какво? "Покахонтас" на Дисни с Имперски крачещи канонерки...

...И Сигорни Уийвър (постулирам, че филм със Сигорни Уийвър следва да се гледа дори единствено защото е филм със Сигорни Уийвър.) Признавам, че се привързах към нея още по времето, когато играеше моя съименничка в "Прищълецът" - затова бях много щастлива, че в този филм тя игра учен-изследовател.

Вярно, триизмерният ефект помага да съпреживяваме повече ситуацията на екрана - но ако ни бяха монтирали подвижни седалки като на лунапарк и ни поливаха отвреме-навреме с вода отгоре, ефектът на съпреживяване би бил още по-ясно изразен. Без по никакъв начин да допринася за качествто на филма като произведение на изкуството, обаче.

Стана дума вече по-горе за шаблонния сюжет, за плоския диалог и за наудачния каст (изключая Сигорни Уийвър), така че няма да ги дискутирам. Но Джеймс Камерън направо персонално ме обиди с Главния лош. Ами че то дори и в детските филми вече не слагат белег на лицето (или черна превръзка на окото), за да маркират Главня лош за по-недосетливата аудитория! От поне две десетилетия в кинематографията се смята а неучтиво да демонстрираш толкова ниско мнение за зрителя си, като му отбелязваш Главния лош. А тука не само ни го маркираха (в случай, че сме малоумни), ами цяла сцена посветиха на разкритието как точно се е сдобил с белега (може би като реверанс към кьоравата част от публиката, която дори не го е забелязала).

Ами Покахонтас, дъщерята на Великия вожд, дето се влюбва в Екзотичния Пришълец? Можеше ли да не е толкова елементарно? Можеше ли да не баш на Великия вожд и Главната шаманка дъщеря, ами на някой ма-а-алко по-второстепенен воин?

Ами Ревнивият Съперник? В мига, в който се появи на екран, вече знаех, че е предопределен да Загине Геройски във Финалната Битка. Айде пък да го бяха оставили жив - и осакатен, да речем, за да може Покахонтас да се раздира от чувство за любов - към Екзотичния Пришълец и чувство за дълг и вина - към племето и към законния му вожд. Ама не - да не вземе да им стане прекалено сложно на зрителите...

***

Когато Джейк звероукроти червения дракон, аз прошепнах на Любимия: "А-ха! Затова, значи, земните индианци са били избити от европейците - защото са нямали турук да ги сбере!" Любимият не намери забележката ми за забавна. Но аз пък не намерих за забавна развръзката на филма! Племената на'ви, значи, живеят поотделно и независимо. Единственото, което може да ги обедини, е когато във време на изпитания се появи ездач на турук - и те се обединяват кажи-речи магически!

За разлика от тях земните индианци, когато европейците пристигат и разбиват най-близките до океана племена, не се обединяват. В историята са записани множество опити на индиански вождове да организират коалиция и отпор срещу европейците. Не успяват, понеже на племената, които не са още на мушка, не им се занимава да отбраняват нечия чужда територия. И масово отговарят, "Ще се бием, като му дойде времето." Така и си отиват - едно по едно. ... Което ме накара да гледам на развъзката на филма като на пълна фантасмагория - значително по-голяма от факта, че дйствието се развива на Пандора. Фантасмагория, не защото е измислена, а защото е *нереалистична*.

...Сгъваемите гъби много ми харесаха, обаче!...

Елена