КАК ШУМЕНЦИ ГЛЕДАХА РЕЛЕФЕН ФИЛМ

На 8 февруари 1937 година в столичния кинотеатър „Пачев”, след шумна разгласа, за пръв път в България се прожектира релефният (обемен) филм „Аудископик”. Само два месеца по-късно шуменската кинопублика е привлечена от рекламата на кино „Одеон”, че от 12 до 18 април там ще бъде прожектиран същият филм – „Аудископик”, чудото на кинотехниката, пластичен филм в три измерения. Той е производство на известната американска филмова компания „Метро Голдуин Майер”.
Филмът беше прожектиран като допълнителна късометражна програма към редовния филм в кино „Одеон”. Зрителят получаваше при закупуването на билета си разноцветни очила в картонени рамки, с червен целофан за дясното око и син за лявото. При прожекцията на филма всеки посетител слагаше очилата и изживяваше истинска зрителна изненада и измама. Плоскостта на екрана изчезваше. Образите ставаха обемни, като че са живи. Оживяваше и младото момиче, което се люлееше на люлка.
Който гледаше филма, изпитваше усещането, че участва в действието на филма. Той имаше чувството, че люлката на момичето се извисява над него и той, ако вдигне ръка, може да го докосне. На екрана мъж пръска сода със сифон. Ние се отдръпвахме, без да щем, да не би пръските от сифона да попаднат върху нас. Особено ефектна бе сцената с влака, който връхлиташе срещу зрителите. Приближава, лети към нас, ще ни прегази. Ние се свиваме инстинктивно в стола. Трепваме неволно и стискаме очилата – толкова е силно въздействието на зрителната илюзия.
„Аудископикът” е разновидност на т.нар. пластично кино. Още през ХІХ век учените успяват да създадат специалния апарат стереоскоп, чрез който изображенията придобиват обемност, триизмерност. Научните изследвания се базират на физическите и физиологичните закони, които управляват човешкото зрение. Отделните образи, които виждат лявото и дясното око, се предават в мозъка едновременно и ние получаваме усещането за обемно изображение. На екрана това се постига, като се правят две снимки на един и същ обект едновременно от две камери, поставени на разстояние, каквото е разстоянието между очите на човека. После двете заснети ленти се копират заедно върху трета.
Разработката на метода за получаване на стереоскопично (обемно) киноизображение започва още през 1925 година от „Метро Голдуин Майер” и след 1937 година е известен като „Пластиколор”. През 1938 година в СССР е произведен и прожектиран късометражен стереофилм, а по-късно там е създаден и пълнометражен филм за Робинзон Крузо.
Като всяка новост, първият пластичен (обемен) филм „Аудископик”, показан в кино „Одеон”, се посреща с голям интерес от шуменци. Учениците от всички градски училища са водени под строй да видят това чудо. Филмът е гледан даже от ученици от Преслав и някои околни села. Трябва да се отбележи фактът, че въпреки големия му успех, филмът не е прожектиран повторно. Предполагам, че една от причините за това е, че при гледането на релефни филми се използват очила, които уморяват очите на зрителя и затова обемното кино нямаше широко приложение в кинематографията.
През 70-те години на ХХ век в кино „Култура” също е прожектиран релефен филм, но поради ограничения брой на филмовите копия и тук техният показ е прекратен.

Из книгата на Ростислав Бакалов "Някога на кино в Шумен"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите