Ако трябва да съм лош, тоест на страната на здравия разум, има къде по-фундаментални плитчини във въображението от дотук изброените.

Например откъде накъде някъде през светлинните години (пропътувани в криогенен сън, в който не може да се стигне до абсолютно никъде, но и това е от дребнавите детайли) ще има раса с толкова земна душевност. Напълно чужд разум, който обаче също се целува, също плаче, също има вождове.
Или пък това, че технология напреднала достатъчно, за да може да създаде аватар и още повече – да пренася съзнание (какво е съзнанието и къде се намира не знае никой) от тяло в тяло, тръгва на война с хеликоптери, пушки и роботи пълни с живи войници.

Поне моето обяснение защо историята е в тоя си вид е, че това е толкова страстно анти имперски, анти военен и анти американски филм (Камерън е канадец и може да си го позволи), че нарочно паралелите с всичко от избиването на индианците до войната в Ирак са възможно най-буквални, за да могат и най-дебилните зрители да ги схванат.

За щастие (или май нещастие) нищо от това не може да ме спаси да не живея с Навите наум вече плашещо дълго. Колкото и парадоксално да звучи, за мен режисьора (вече стана) по-силен в емоциите, отколкото във фантазията и техниката. (ъъъ...help?!)

ПП
15 минути възможно най-блестящ бой с голямата птица нямаше да са по-въздействащи от никакъв бой или друг вид овладяване. Надявам се и в 30-те + минути изтрити сцени на дивидито да е същото. По-стилно е да оставиш нещо мистично, което зрителя да си прецени сам. Каквото и да бяхме видяли нямаше ли да си помислим – е това ли е, което може Джейк, а поколения от местните не...