Най-точното определение, което мога да дам за филма е: много шум за нищо.

Претупана до безобразие история.
Дай бързо, бързо да стигнем до епизодите с ефекти. Фабулата - мишките я яли, героите - и тях. Изключително несериозно отношение. Лош кастинг, много, много лош кастинг. Изключая Сигорни, другите бяха съученици на Долф Лундгрен. Присъствие нула. Джейк имаше малко екранно време в човешката си форма и слава богу! Пълно дърво. А героят му имаше доста сериозна емоционална база за развитие. Можеха да разиграят преходите от едното тяло в другото много по-добре. Шефът на операцията - нелепо човече с излъчване и тембър на току-що отказал дрогата брокер от Уол Стрийт. Полковникът се опитваше да бъде 'бед ес' през цялото време, но благодарение на вече споменатото претупване, започна да ми става кофти за него. А без достатъчно развит антагонист, останалото е балон с хелий. Mишел Родригез - типичният ю ес солджър, от когото се очакваше да нанесе много повече щети и да нарита два пъти повече задници на финала, я отметнаха на бърза ръка. Изстреля две ракети и довиждане. Дежурните учени, които се размотаваха наоколо, все едно ги бяха пейстнали от някой филм на Емерих: компютърджията, физика, индиеца и прочие задължителен пълнеж. Те, поне, си бяха на мястото.
На'ви бяха сиукси от "Танцуващият с вълци". Aма едно към едно. Което иде да рече, че бяха готини. Да, ама не точно. И те бяха претупани - право пропорционално на хората. Нейтири я "играе" мадамата, която удряше печатите на Том Хенкс от "Терминалът". Започна добре. Но на моменти правеше едни такива типични жестове и мимики, все едно, че се кара с гаджето си на улица в Бруклин, с типичния афро-американски акцент. Особено си пролича, когато Джейк си призна какъв е. Реакцията й беше отвратителна. Ревнуващият я бъдещ вожд така и не се разбра защо е най-великия войн. Бащата вожд пък не си защити имиджа на мъдър и велик предводител, пазач на ценностите и здравия разум. Напротив - нареди най-безумната атака (което между другото се предполагаше да направи ревнивия). И разбира се не спаси дървото, а поне можеше да спаси десетки нави.
И всички тези глупости нямаше да са такива, ако не бяха претупали историята и образите. Върхът на тъпотията беше, че не дадоха как Джейк усмирява червения дракон. Това беше най-явната демонстрация на това, за което говоря.
Нищо против клишетата нямам - напротив - далеч съм от мисълта, че някой ще ни изненада с нещо напълно ново. Клишетата могат да бъдат много мощен съюзник, стига да не се подиграваш с тях. Но толкова безобразно да омажат класическите фабула и архетипи, е безумие. И всичко това заради демонстрация на техологии.
---

Ефектите. Противно на повечето хора, нищо не ме грабна. Съвсем умишлено не го гледах на стерео. Реших, че ако ми хареса с нормалната визия, тогава ще отида и ще го гледам в стерео вариант. Което просто няма как да се случи при това положение.
Това е въпрос на вкус и предпочитания, но аз лично не харесвам такъв тип "красоти". Може би съм старомоден, но за мен дигиталната природа на планетата беше един голям кич. Особено фауната. Носорозите тип риба чук, хищникът, нощните кучета, конете, драконите - всички те бяха грозни. Натруфени. С антенки, израстъци, 4 очи и всякакви стърчащи безформени неща от телата. Навремето компютърните игри бъкаха от подобни гадинки. И винаги съм се удивлявал - що за липса на въображение е това. А сега видях, че част от тази стилистика се е пренесла на екрана. Нищо чудно - целият филм се е получил като интро на игра с висока резолюция. Заради глупави амбиции.
Хареса ми голямото дърво и как ходеха по огромните му клони. Имаше някакво силно излъчване, което се отличаваше сред целия останал кич.
И не е редно да се бъркат измишльотината и натруфеността, въпреки, че често се преплитат. Като например в "Аватар". Няма правило, което да казва, че щом нещо е фантастично и от друга планета, то задължително трябва да е натруфено и кичозно.

Както и да е.
Джеймс Камерън нито е първият, нито вероятно ще е последният който ще се подхлъзне по примамливата "свобода" на компютърните технологии. Свобода, която хора като него толкова много години не са имали и е трябвало да работят по трудния начин. А това са хора, чието въображение е било много над техническите възможности за момента. Факт. Напълно ги разбирам, когато се прехласват и самозабравят заради дигиталните възможности, които така са им липсвали навремето. И никога нямаше да си правя труда да ги ругая, ако не ми пукаше за тях.
А между другото, някои сравняваха премиерата на "Аватар" със "Звездни войни"...
Смял съм се от сърце. А ако питате защо съм се смял?
Еми, за съжаление, ще мога да ви отговоря чак след 30 години.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите