И да се считате за печени в предвиждането на развръзки, моля не четете ако тепърва ще гледате филма, винаги ще има утре, а днес издавам кажи речи всичко.
Това, което ме хвана за гърлото и не ме е пускало. Сиджиайа, визията,
Пандора... поклон, но не са дори те.
Финалът. Нейтири прегръща задушаващия се Джейк..(а мен ме тресе ток).
Един уродлив, дребен човек (въпреки, че обективно е един от най-добре изглеждащите мъже в целия шибан земен свят).
Навите са пъргави, грациозни, съвършено изваяни от природата същества. Пред тях човешката раса е ниска, трътлеста, грозна, тромава.
И въпреки това, тая триметрова приказна жена накрая плаче за него... а след минута... и нежните целувки по спящото му човешко личице...
Защото го обича истински... безусловно.
По-красиво бе от вичко на Пандора.
Разни хора ми говорят нещо си, а аз викам да, да, и изобщо не ги слушам... щото не преставам да мисля за тоя момент. Не съм предполагал, че мозъкът ми може да се доразбърка чак толкова. От филм.
ПП. До тия, дето искате да емигрирате на Пандора: моля, побързайте, докато не са ме приели за един от The People.
После ще ви третирам като нашественици
|