Е, вкусове различни - с това мнение не успявам да се съглася.
Мога да кажа, че филмът не ми хареса, но по-точно не ми допадна защото не ми достави удоволствие, имаше някои твърде натуралистични моменти, които не понесоха на изхабената ми нервна система и изобщо не беше приятен филм (да не повярваш, като се има предвид заглавието и тематиката ;)
Но! В никакъв случай не мога да го определя като скучен, нито да нарека диалозите досадни.
Признавам си без бой, че не харесвам Тарантино - нито него, нито филмите му, но тук аз лично видях нещо различно - ако не знаех кой е режисьорът, така и нямаше да позная.
Диалозите... За да не говоря общо, мога да спомена най-дългия - в началото на филма, когато разговорът се водеше на няколко езика - цялата сцена беше наситена с такъв драматизъм, че почти не се облягах на стола.
И това, което ми направи впечатление беше, че, въпреки че имах една открояваща се отрицателна личност, общо взето нямах нито един любимец - някой Положителен герой, за който да се вълнувам и да страдам искрено. И въпреки това се притеснявах и вълнувах, просто защото сюжетът, музиката и начина на поднасяне на историята изискваше от мене точно това.
Малко като с кучето на Павлов - натискат бутона и аз, ща не ща, се вълнувам ;)
Та така... Интересен филм беше.
Ама не бих го гледала втори път.