Нищо не сравнявам. Просто от този забавен клип се опитах да си направя мисловна колекция от всички запомнени и полузапомнени гледания на филми. И тя, въпросителната, си изплува самичка:)

Не е добре да се обобщават зрителите въз основа на само определена прослойка или група, щото по тая линия мога с контра аргумент да кажа, че в нашия вкус влиза слушането на чалга. А също така има и хора, които харесват споменатите Скуби Дуу и Спасители на Плажа. И турски сериали също!!!(три удивителни)

Много добре посочи индивидуализма като черта от българския характер, защото в него се крият отговори на още дузина въпроси.

Ние, българите, много трудно се отпускаме. Емоциите си ги имаме, но нямаме условния рефлекс, за да ги изкараме навън. Тоест, имаме го, но е с обратен знак - умеем много добре да ги притискаме насила.
Даже и на улицата, в заведенията, навсякъде сме "по-прибрани".
Затова и, предполагам, е голямата любов към пиячката - не толкова, заради градуса, ами защото там падат задръжките и човек се чувства освободен. А това усещане е по-опияняващо от алкохола:) Забелязал съм, че българинът става коренно различна личност, когато е пил.

Тук не става въпрос да се отпуснеш, за да станеш част от емоциналната маса на останалите, а да си си ти, въпреки тях. Например, ако някой се изсмее или реагира шумно в киното, в повечето случаи се чувства неловко, защото е сам в реакцията си и най-много да предизвика гневно мърморене или злобно хихикане по негов адрес. И с това възпитанието и културата нямат нищо общо - кое му е лошото да се смееш когато е смешно или да се стреснеш, когато е страшно? Не говорим за бай ганьовска реакция, а за съвсем нормална такава. Тук-там някой тийнейджър да се изкряска, компанията му се захили и тя и с това приключваме.
И дума не може да става за сравнение между освободеността ни в емоциите и тези на западняците. Не само в кината, въобще.
А организираните мероприятия нямат нищо общо с изявите на хората. Помня премиерата на Епизод 5 и огромната тълпа пред Сердика - да не би някой да ги беше организирал тогава? Нищо такова, хората спонтанно се бяха скупчили. Нито трейлъри, нито спойлери по интернет, нищо странично, което да ги подтикне. Е, да, нямаше маскирани фенове, викове и танци по улиците, ама за условията на дивия комунизъм, тая тълпа си беше цяла оргия:)

Както и да е. Явно трябва да минат няколко поколения, за да се научим да сме по-естествени. И то за нормални емоции, щото ако например съдим по футболната запалянковщина - там сме си естествени на 100%. ;)
Факт.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите