Имах предвид, че монтажът куцаше на места. Действието (психологизъм и/или екшън) зацикляше на моменти. Работата на монтажиста е не по-малко важна от тази на сценариста, режисьора и актьорите. Наистина не знам колко е дълъг оригиналният комикс, но в последната третина на филма се улавях, че вече гледам машинално някои сцени. Както и да е, филмът си имаше и своите върхови моменти. Например сцената с целувката в пустината, и после двете изпепеляващи се тела, впити едно в друго и в смъртта...

Най-кофти според мен визуално и в човешки план бе решен героят на д-р Манхатън, който във филма би трябвало да има повече човешки облик, отколкото да се прави на прозрачносин свръхчовек (независимо, че в комикса може да е точно такъв).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите