Гледах го и аз. Може би не толкова внимателно и задълбочено колкото трябваше, но го възприех като драма за неудовлетвореността, почти абсолютното бягство от действителността и отказа да се приеме бъдещето, което обществото и родителите очакват от един прясно завършил студент. Една от хубавите страни на филмите базирани на истински лица и събития - взимат сюжети, които са колкото реални толкова и изключителни, от което идва и въздействието им – все пак Truth is stranger than fiction. А и мога да кажа, че филмът нямаше да ми хареса толкова, ако не бях успял до такава степен да се отъждествя с героя на Емил Хърш и да изпитам отново желанието да зарежа работа, апартамент и материални удобства на живота в големия град. Е, няколко месеца в пустош подобна на тази в Аляска и с минимум средства за оцеляване са ми прекалено хард, но и в България все се намират места, където човек може да избяга за 2-3 седмици и да живее като дивак.
За Оскар не знам дали беше актьора, но определено му се беше наложило да изтърпи доста лишения за да влезе в кожата на героя си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите