Здравей !
Не знаех, че "Умирай трудно" има номинации за Оскар. Аз не обичам екшъни, обаче мога да оценя качествен екшън и да го гледам с интерес. Затова написах "Умирай трудно" в списъка си. Иначе, разбираемо, като жена, харесвам любовни филми, и как така пропуснах "Лолита" и "Английският пациент", просто не знам.
Иначе вкусът ми е доста шарен, стига филмът да е добър.
Напълно съм съгласна, че човек с възрастта променя своя топ 10 и неща, които са ме грабнали като по-млада, сега не харесвам толкова.
Междувпрочем "Сталкер" абсолютно ме разтресе на времето, гледахме го обаче преди две години пак - исках да го "подаря" на детето си - но вече не ме впечатли чак толкова, а на него не му хареса особено.
Има обаче и "почти" вечни неща - виж "Кръстникът", преди колко години е правен, вечен е. Мисля, че тайната донякъде е в класическата режисура, модернистичните и "авангардни залитания се издухват по-бързо.
Само за настроението не съм съгласна, защото при мен не е така.
В каквото и настроение да съм / а при мен то е относително стабилно и бих го охарактеризирала добро и умерено добро / съм винаги готова за добър филм и ако е добър, няма начин да не го усетя, като радар съм. Веднага обаче долавям баналността, лоша камера, плъзгането по масовия вкус, опита да ме залъжат с боза, когато съм дошла за хубав коняк и си плащам. Никога не гледам филми по компютри, само в кино / каква магия е за мен ! / и никога не си излизам от филм, дори да не ми харесва. И сто критика да ми кажат, че "Беднякът" е за Оскар, няма да ме развълнуват. Просто не е за Оскар, друг е въпросът, кой доколко се отегчава и кой доколко го харесва.
|