в случая, не визирам толкова човека, колкото начина ...

а по темата, филмът не е нищо особено ... изтъркан сюжет, такива съм ги гледал с килограми в детството си ... това че сега снимат през разни специални филтри и бюджетът е десет пъти повече от преди 20 години, не означава, че историята не е банална, да не говорим неоригиналният начин на разказване на историята ...

спойлерчета ...

Пред нас е големият майстор на някаква кунг фу разновидност ... той е много як. Никой не знае, че е такъв, защото той е скромен и се бие на закрити врати, спазвайки някакъв неписан код на честта, да не казва колко лошо бие...
Не е ясно що е толкова як, просто режисьора казва, че е як и толкова... Не е ясно, що е толкова богат, просто е богат, но пък добор богат.
Той почти не тренира, защото е як както вече казахме, освен това е железен, вероятно резултат от медитация и вътрешното си чи. Разбираме, че обича да яде и да не прави нищо в отваряща комуникация с един нещастен учител по кунг фу, имал неблагоразумието да го предизвика.
Отварящ е и начина по който ни се обяснява, как изведнъж вече е Втората световна, а Китай окупиран от Япония. Следват плакатни кадри на китайски град с въргалящи се китайци из него, които го играят жертви на окупация.
Има малко драма свързана с един третостепенен персонаж, но аз бях впечатлен много повече от съдбата на героинята на Шаолин футбол, отколкото от тази преднамерено показана драмичка, съшита от нищото.
Плакатния двубой с японският генерал просто ме хвърли в тъча.
Като цяло, имах чувство, чегледам Жан Клод, само дето го заместваше ситен китаец...

Редактирано от PhilipMarlowe на 23.02.09 21:41.