Може би няма да съм абсолютно обективен :) - защото се изморих да чета ултра хайп-изказвания от сорта на "Та, т'ва е филма!!", "The Movie of the Year"...и т.н. - мисля, че филмът е ОК, особено в сравнение с бозите, които Холивуд бълва напоследък (да подчертая, че още не съм гледал т.нар. тук "индийски" филм), но далеч не бих се препъвал в хвалебствия от сорта на ултра-, най-, супер-, турбо-дизел-комби и т.н. щото не е.

Приятелю Jedi, не знам какви гилзи, какви ефекти и каква CG очакваш във филм, който се върти около историята на едно интервю. Какъв Джон Ву видя?!? Какви са тия "хитро сменяни планове?!?" на режисьора? Става въпрос за интервю - ти си очаквал да покаже далечен план от съседната планина ли?

Освен това печелиш наградата за най-бързо противоречащи си последователни постове със "Не съм повтарял филм скоро, но този със сигурност ще го гледам пак." и "Определено съм съгласен" (че не е за гледане пак) :)))

За мен единственото запомнящо се (и изненадващо) нещо във филма е страхотната ига на Майкъл Шийн - само това ме изненада приятно. Лангела играе също прекрасно, но .... как да го обясня....не виждам Никсън в него -арогантността, наглостта и безочието на Никсън у Лангела бяха малко преекспонирани, а комплексираността и слабодушието му по-скоро се подчертаваха в опит за събуждане на симпатия у публиката... айде, няма нужда.
Това е само личното ми мнение, не ангажирам никой.
Рон Хауърд е отличен режисьор, но не мисля, че тук е надминал себе си, може би защото е твърде ограничен в "ключовата сцена" - всеки може да види истинските интервюта, да чуе Никсън как, какво и кога казва, с какво изражение, тон, вид и т.н. Не му оставя място за нищо оригинално.
На мен ми беше интересно как Рон ще изгради филма до тази сцена... и не мисля че е най-доброто му постижение.
Същото за сценария. При условие че репликите на героите в ключовата сцена са ясни предврително - нещата са по-скоро в ръцете на актьорите.

Другото (което може би е причина за целия ми скептицизъм към цялата тая тема и история) е че по начало имам усещането, че цялото интервю е предварително подговено като кеч борба - добрия и лошия пич, много шоу за публиката и огромни пари за участниците. Особено като се знае алчността на Никсън. Имам впредвид истинското интервю.
И филмът само подсилва това ми усещане.Например с изкривяването на факта, че Фрост вече е итервюирал Никсън преди това, който е останал много доволен от резултата, харесал е интервюто, двамата се познават и няма нужда от цялата предигра във филма на котка и мишка.

И цялата история - "дай да го накараме да си признае" - ОК, ама ху кеърс?? Какво от това? Защо се хайпва толкова нещо, чийто единствения резултат е бууустване на рейтинга на Фрост и още много милиончета в сметката на Никсън.

Не казвам, че филмът е лош, но не създавайте ултра хипер очаквания у хората, моля. Излязох от киното не с усещането, че съм обогатен някак, а с усещането, че (може би) това време можех да оползотворя с нещо далеч по-добро.