Филмът не само, че съдържаше може би повече музикални ретроспекции, отколкото визуални, но на фона на цялата тази палитра успя да прокара и достойно "забележителна" нова тема. Всяко появяване на Ирина бе съпътствано с нейната тема, достатъчно нетипична, сложна и на пръв поглед атонална, че да е трудно човек да възприеме цялото и разгръщане от раз (и с мен се случи).


Хубаво, може и така да е, но аз тази тема нито я забелязах, нито я запомних. Музикалната партитура на филма наистина беше на нивото, отдавна поддържано от петкратния носител на "Оскар" Джон Уилямс, но беше по-скоро натрапваща се компилация от теми от другите епизоди. Също както беше при Епизод ІІІ на Войните. Можеше да има нежни, тънки подсказки, но всъщност си беше гюрултия. Поже пък вече и аз да съм остарял...

----------
Дограмата ми хлопа!