...Понеже все по-трудно взех да преглъщам откъслечните вмятания в смисъл, че музиката никаква я нямало...
Филмът не само, че съдържаше може би повече музикални ретроспекции, отколкото визуални, но на фона на цялата тази палитра успя да прокара и достойно "забележителна" нова тема. Всяко появяване на Ирина бе съпътствано с нейната тема, достатъчно нетипична, сложна и на пръв поглед атонална, че да е трудно човек да възприеме цялото и разгръщане от раз (и с мен се случи).

Освен това ако не друго, начинът на включване на музиката при появата на героите или споменаването на събития не измени и на йота на предишните епизоди и сам по себе си беше проводник на тяхната атмосфера. Или казано накратко, на добрите режисьори може и да прощаваме чат пат, но истински стиловите играчи и да искаме не ни дават повод

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите