И на 1000 години да стане, пак ще е Инди.

Е, да, филмът никога няма да е същият. Но и ние вече не сме същите, както и Спилбърг и Лукас не са ония находчиви и дръзки младежи от онова време.
Не очаквайте това да е поредният Индиана Джоунс филм. Това е една (носталгична) ретроспекция към времената, когато имаше хубаво кино и когато всяко нещо беше ново. Когато тия двама титани на киното накараха милиони хлапета да се размечтаят, така че да им държи влага и до днес. Филмът е реверанс точно за тия същите хлапета, които останаха верни на магията през всичките години. Тази част е по-скоро коктейл от познати и незабравими моменти от класически ленти - точно като тези които въртят на всяка Оскар церемония. Това не е поредното Инди приключение. Поне не и за мен. Аз отидох да видя познатите до болка "стари" муцуни на Карън Алън и Харисън Форд; да чуя познати и любими пасажи на Джон Уилямс в една по-различна обстановка; да се изкефя на диалозите и препратките към старите части. Но най-вече за да си припомня незабравими усещания от детството.

Някои хора никога няма да го разберат. Поколението на Уиндоус и Айпод никога няма да схване що за странна птица е филм като този, както и защо някой през 2008-ма година би се осмелил да снима по такъв ретро начин. Но това не е филм за тях... твърдо и категорично.
Е, да, имаше и компютърни ефекти, но те повече загрозиха филма, отколкото да му помогнат.

Както и да е.

Честито на младоженците!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите