Да си призная, на фона на стотиците гледания на първите 3 серии, тук съм бая назад с материала - за 5 дни гледах филма 3 пъти ;)
Първият път, естествено, беше на премиерата, а после (в събота и във вторник) бях с 2 групи приятели.
Интересното е, че пиша чак сега. Така е, защото след първото гледане бях по-скоро разочарована, а просто не исках да пиша негативни коментари точно за Индиана Джоунс. Ами какви бяха сега тия работи - летящи хладилници, измислени преследвания, някакъв келеш се мота по екрана и размахва гребенче... да не говорим, че денят ми беше почнал в 6 и направо умирах за сън (и даже проспах на пресекулки поне 10 минути от филма).
Но втория път, когато отидох леко насила, нещата се промениха - тогава не седях леко напрегнато, очаквайки какво ще сгафят, за да ми развалят образа на Индиана Джоунс, а си гледах спокойно, радвах се на всеки момент, в който откривах прилики с действителни лица и събития отпреди 20 години (а те бяха наистина много - от силуета на Индиана, когато се изправи от багажника и си нахлупи шапката, до начина, по който Мериън каза "Индиана Джоунс" със същата интонация, както от кивота...), радвах се на музиката, радвах се на... бе изобщо радвах се.
Третият път открих още някои детайлчета, които ми бяха убягнали от първите два. Всъщост третият път ми хареса най-много.
Да видим ще има ли четвърти и как ще ми се стори той.
И един СПОЙЛЕР и от мен (ако има някой, който още не го е гледал, де...)
При първото гледане най-драматичен ми беше момента, когато накрая шапката се търкулна в краката на оня малкия и той протегна ръка към нея, за да си я сложи на главата. Тогава казах високо и ясно "изобщо не си помисляй!" и , слава богу, не ми причиниха тази житейска мъка ;)
|