Просто се опитвам да разбера какво значи "че бъдещето на киното ще е в нискобюджетните и непретенциозни дигитални продукцийки".
Балансът между тях и "динозаврите" е добре улегнал отдавна, та заради това с "бъдещето" се обадих.
А безидейността не е проблем само на киното. И в живописа и в музиката само за 300 години се стигна до такова насищане, че се появиха нови модернистични стилове единствено като чист контрапункт на всичко досегашно. А и в литературата - има ли нещо съвременно и велико съпоставимо с нещо велико от периодите на истинските "класики". Няма, защото онези са били първи и после има натрупване, повтаряемост, пресищане и вече не е същото. Така е и с киното, само че в ускорена версия от 40-50 години. Който е първи влиза в историята, а малко по-късно вече няма в какво да си първи.
Човечеството се изчерпва, ако не сега то скоро. Ще видите след още 300 години какво се казва безидейност.
Както и да е, повече няма да задълбавам.