Разбирам те отлично. Той е един от малкото актьори, които позволяват да "влезем " в тях. Не само играе добре, но и с всяка роля ти окрива малко от своята душа, своят вътрешен свят. Това е рядка дарба и не всеки е способен да го прави. Защото в края на филма стигаш до момента, в който всички други те познават, и имат, докато ти самия не си съвсем сигурен кой си и т.н. Предполагам, че е водил много вътрешни битки. Според мен човек е успял, едва когато е победил демоните вътре в себе си. Тогава идва вътрешния покой. След което обаче идва и известен непукизъм. Живееш за мига, правиш нещата с лекота, за някои дори посредствено. Това е така единствено, защото си схванал тне биг пикчър...
И да се гневиш това си е затворен цикъл. Раждаш се сам, умираш сам.
Въпроса е времето помежду да е купон, и да има кой да поплаче за теб като си идеш от този свят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите