Напоследък явно имам завишена поносимост към филми, в които жителите на Ню Йорк са нападнати от чудовища. Харасаха ми както "Аз съм легенда", така и "Чудовищно". Предполагам, че голяма роля изиграха и отрицателните коментари в клуба - аз по принцип съм доверчива и като ми кажат "безподобна досада", отивам с идеята, че има сериозна опасност филмът да е досаден (е, ходя да го гледам, ако предварително съм си го набелязала, де;).
Та и тука отидох с леко притеснение и една кутия малки пуканки (да убия скуката) и мога отговорно да заявя, че никаква скука не изпитах, притеснявах се, представях си се на мястото на героите и така чак до края, който съвсем не ми се стори особено отдалечен от началото (разбирай, че филмът ми се видя кратък).
И да добавя няколко подробности с оглед на фактите, споменати в мненията по-горе:
Не съм геймър, имам проблеми с очите, мразя тресяща се камера, не понасям гърбове и стени в близък план по време на целия филм (като например в прехваления и пренаграждаван "Слон"), гледала съм "Проклятието Блеър"...
и всичко това не ми попречи да гледам с интерес това "Чудовищно".
Въпрос на вкус (и вероятно на кошница с очаквания)

Редактирано от Kpиc на 29.01.08 22:01.