|
|
| Тема |
 Cloverfield - каква безподобна досада |
|
| Автор |
soundtrack (alien) |
|
| Публикувано | 19.01.08 06:07 |
|
|
|
Сигурно има нещо много оригинално във филм сниман през гледната точка на уж любителска видео камера, особено в съчетание с добри визуални и звукови ефекти... ама да си го кажа направо... тая негледаема тъпня я чаках да свърши час по скоро. Не че имам астигматизъм или някави проблеми с очите въобще, нито нещо против тресяща се камера в макро режим имам...то бива бива и бива, обаче като няма нищо освен клатене, бясни зумове и замазано въртене става байгън.
Е не вярвам (!) на света да има любител идиот, чак толкова некадърен че нон стоп да снима както тоя тук. Аз често си правя разни клипчета, ако снимах така и едно да не съм си запазил. Екстремната ситуация не минава и като грам оправдание.
Хубаво пишеше един в rottentomatoes, че това е кръстоска между Блеър уич и Годзила без да е на нивото на ни единия.
За да съм обективен обаче – хубави моменти като отделни сцени имаше. А ако трябва да посоча някакъв по-значим плюс, то това е че успяваха на всеки няколко секунди да наливат ново и ново действие. Уж аматьорско снимане и т.н. а нашият като хвърли поглед с камерата наляво и хоп там става нещо, поглежда за миг надясно, бам още нещо. То иначе не би станал и разказ де.
Определено мисля, че ако същия филм беше сниман с техниката от Децата на хората, където също нямаше смяна на насечени гледни точки, но за сметка на това камерата беше в непрекъснато движение (страхотно се получаваше) щеше да е ако не оригинален, най-малкото търпим.
Обаче не. Cloverfield е гърбове в близък план, стени в близък план, подове и тавани в близък план, после всичко това в размазано бясно движение в близък план, куп витисчии пробващи се колко реалистично могат да пищят или да изглеждат уплашено... в близък план. За капак сцени в тъмното или не на фокус (а съвсем за капак се изтипосах и на третия ред поради пълен салон!).
Разбирам, че истинският замисъл на филма беше да направи психологически портрет на страха, да покаже отблизо как реаргират хората когато са притиснати до стената. Само че прекалиха. Ако бяха показвали тая любителска камера отвреме навреме преплитайки я със снимки от трето лице и изобщо нещо по-панорамно за отдих, може би щеше да стане. Но така както са нещата в момента… просто се радвам че свърши тва чудо дето все едно съм го гледал през дебелите очила на баба ми!
williams, horner, elfman, zimmer...
| |
| |
| 
|
|
