Е, и аз ги гледах зомбитата. Вчера.
Много ми се ходеше на кино, но трябваше да избирам между Аз съм легенда и Не казвай на никого. Поради придобитата неприязън на спътника ми към френските филми се спряхме на легендата, с доста резерви от негова страна (не му харесваше името, както и факта, че е за зомбита). Аз бях с още повече резерви,защото бях прочела тази тема по диагонал, а имах и менния на приятели - по-скоро отрицателни с едно изключение. Също така знаех какъв е финала, което рядко ми се случва и хич не го обичам...
Та отидох аз с едно много малко кошниче, което по време на филма успя да се напълни, че и да прелее (особено когато оплаках подобаващо смъртта на Саманта). Въобще наясно съм, че мога мнооооого неща да критикувам и да обяснявам АЗ какво щях да направя и какво нямаше да направя, ако бях на негово място, но това не ми попречи да харесам по-голямата част от филма. Музиката, атмосферата, кучето, липсата на обичайните за този род филми неизброими тълпи чудовища, които заемат почти цялото екранно време.
Филмът мина някак неусетно, въвлече ме в историята, уплаши ме (по-скоро в моментите, в които зомбитата бяха само невидима заплаха в мрака на счупения прозорец или в непрогледната тъмнина на коридора, отколкото когато се зъбеха насреща), разстрои ме (за кучето, де, не за нашия) и свърши с един финал, по-слаб от изминалия час и половина.