Маймунския филм още не съм го гледал - снощи си го записах, докато гледах в същото време "Равновесие" ("А ти, като си писал, защо си лъгал?"). Та така - оставих си го за десерт довечера. Но пък гледах раздаването на "някакви български филмови награди". И гледайки откъсите от наградените филми, забелязах следното: всичките бяха "стерилни" - някакъв псевдоакадемизъм, претенциозност, статични образи, никакво движение на камерата - сакън някой да не каже, че не са си научили уроците по режисура и операторство. Абе, мръднете я малко тази камера, вдъхнете малко живинка - като не може да стане по-умно, барем да стане по-естествено! Нашите снимат като преди 50 години! Във филмите на Ларс фон Триер, например, камерата не се спира на едно място, пък кино става! Аз, за разлика от някои форумци тук, изглеждам с мазохистична страст всеки нов български филм. И питате ли ме как се чувствам после?! Омръзна ми да ми се карат от екрана и постоянно да ме учат на неща, които вече знам! Или да ме убеждават колко добри сценаристи, режисьори, оператори, актьори, монтажисти и т.н. са се събрали, а филм все не става! Как може да има толкова много тъпи, но гледаеми американски бози, пък същевременно толкова "мъдри", но негледаеми български "шедьоври"?
Айде, като изгледам и "Маймуните...", ще пиша пак!

----------
Лучшее - враг хорошего!