дори да оставим настрана факта, че гаврата с Матисън е колосална (филмът и иконичният роман споделят... нека помисля... общо заглавие), за да изградиш комплексен, разпадащ се под напора на самотата образ, ти трябва актьор. ама истински. а не Уил Смит и - примерно- десет минутна сцена фийчъринг първия Шрек (?!). Да, онова тъжното беше наистина тъжно, но финалът компенсира с истеричен смях. по моему - най-зле омазаният зомби флик(който дори не трябваше да е зомби флик; за чий са го купували тоя лиценз изобщо?) след Land of the Dead и "очовечаването" на зомбаците. франсисчо е докарал няколко добри сцени, но - като цяло - палци долу.