|
Тупалка пикчърс в челото
Представя
Един филм на Вятъра
Среща с един вид (Ламарина, Гъздай Лицимерни и Телефона внук на Грамофона)
Встъпление
Дубъл 1 (Стая, стена и отворен комикс, от който един нарисуван герой говори)
Аз съм вятъра. Вятъра не е този дето духа, а този на когото му духат. Вятърът е предизвикателството, което кара организмите да духат, да се изхабяват, като му качват рейтинга, а после организмите изразходват ограничената си жизнена енергия и се забравят в небитието. Така рейтинга ми беше 50. Музика :http://www.vbox7.com/play:0fb201c5
Дубъл 2. (Боксьор с червени ръкавици) Аз съм вятъра. И бях окачен на стената. Беше скучно, беше празно, щях да се загубя, когато разбрах, че за да се забавлявам, ще си направя малки цветни корабчета, с много закачливи (несъвършени) платна, ще ги пускам в различни езерца и когато на някой му харесва, започва да духа платната им, така, се появявам аз Вятъра, а рейтинга ми се вдига на 300 и аз съществувам. Когато няма хора, които се забавляват и радват на корабчетата, аз ще изчезна.
Музика : http://www.vbox7.com/play:7393322e
Дубъл 3 Фар на вълнолом
Една сутрин се случи Ураган, един много различен човек почина, нелепо, непонятно на пръв поглед защо. Пуснах малко платноходче, което стана голям, шарен, чаен клипер. (Рейтинга стигна) 15 000 Понесе се по вълните и заживя свий живот. Разбрах, че има смисъл, а като се огледах бях направил вече цяла флотилия и много много хора започнаха да духат по платната, станах Вятър, несъвършен, генетично не подобрен, оръфан, незавършен, но Вятър.... Музика : http://www.vbox7.com/play:8d0572d7
Дубъл 4 Великата Армада преди битката.
Една вечер влязох в едно езеро, случайно, без цел, от скука. Щом като влязох върху корабчетата се иззъзка комар, задуха по платната и закрещя :
- Тук съм аз, тук е мое, мое, з-з-з-з-з-з пръц ..... !!! – лупингираше комар с табела на ревера на която пишеше „Гъздай Лицимерков”.
„Такова име, Боже!!!” – помислих си, махнах леко с ръка, нали съм Вятъра, комара се разпадна на съставните си части - по стената се стече гняв и злоба, на малки зелени капчици, които скоро се изпариха и изписаха малко невзрачно надписче – „мижитурка”. музика :http://www.vbox7.com/play:768ee551
Беше изненада, такава реакция не очаквах, не разбирах, но нали съм Вятъра и този ми духаше, платната на корабчетата се напълниха със сила и рейтинга отиде на 850. Скоро забравих Комара Гъздай, продължих да си разхождам флотилията в езерото. Изведнъж от дълбините излезе Медуза, с мустаци и брада, направи голяма вълна и се изцепи :
Ха ха ха ха , Аман, Гечкадъсън, Съндък сеир, Баира будала, ха ха ха .......!!!!
Очите ми станаха на палачинки, обърках се, но нали съм вятъра и казах :
- Защо ти космата момее не ми духнеш?http://www.vbox7.com/play:768ee551
- Дръж ми пистолетите – каза тя и духна. Платната на флотилията се напълниха с въздух (малко лош дъх имаше тази медуза, но нали сме меркантилни, стиснах ноздри.) рейтинга отиде на 1000.
- Ти Момее с мустаци как се казваш ? – попитах от учтивост урода с женски маниери.
- Ламарина ! а ти с твоите корабчета си тъп, смотаняк и не са ти правилни платната. Така не се прави ей, какво си ти бе некадърник, тези платна са грозни – бла бал бла – дгф;сгф;слфхлсфглг – жабите и фекалиите потекоха от устата и.
- Спри Ламарина, ще се превърнем в Градската канализация, нека фекалиите останат при тебе, моля те!!!!
- Бла блакаътракндслфлднф аххххххххх дкк – Ламарина задрънка, изказа се отново .
Не знаех какво да правя, да наистина съм Вятъра, но нали съм несъвършен, генетично неподобрен, не умея да хвърлям медузи в небето. Не съм торнадо ... за жалост .... А и Ламарина е фемейл, Вятъра не духа на жени, жените духат на Вятъра пари, време, дрехи, суета ...
Докато Медузата Ламарина бълваше „бисери” изплува плюк, плюк Телефона. Телефона беше внук на Грамофона, издрънка песен на Азис „ху ми дай ... ту сполай ...” и изчезна.
Ядосах се, какво като съм Вятъра, аз имам нерви също. Взех мръсните чорапи на Телефона, внук на Грамофона с тях като с коркова тапа запуших красноречието/дрънченето на Ламарина. Но изведнъж Комара Гъздай Лицимерков, възкръснал за да напише отново своето послание „невзрачен”, иззъзка и се опита да ме връхлети. Но аз нали съм Вятъра казвам му :
- Ела ми духни.
- Дръж ми пистолетите – казва Гъздай Лицимерков и ми духа.
- Гъздай !!! Гъздай!!! – вика Телефона – Езерото от медузата е вече блато!!!
- Аз живея в блатата, аз съм блато!!! – крещи Гъздай Комара.
Това е да си Вятъра все ти духат, дори когато се опитват да ти духнат под опашката. Благодаря за черният PR, аз съм несъвършен, генетично не подобрен. Ако бях идеален как ли щяхте да живеете в блатото си. Ебати скуката, какво се занимавам с Гъздай, Телефона и Ламарина
край http://www.vbox7.com/play:768ee551
|
Тупалка пикчърс Представя
