|
Тема |
And the Raspberry goes to... [re: Xм] |
|
Автор | Tpи Дeбилa (Нерегистриран) | |
Публикувано | 03.07.07 21:03 |
|
|
Израждането на един от най-добрите франчайзи в тази недъгава 4та серия е краткото резюме на всичките нещастия, които CGI технологиите, Джери Брукхаймър и Робърт Родригес донесоха на екшън филмите.
Да го еба в немощния филм, честно. Един час и кусур прехвърляне на дискове, файлове, следене на някакви безумни операционни системи, натискания на клавиатури и други неща, които по правило заемат не повече от 5 минути, просто защото са а) скучни, б) неадекватни.
Екшън сцените с Брус Уилис бяха много добре анимирани, ок. Обаче никъде нямаше и следа от невероятното усещане да гледш как някакъв немец стреля по стъкла и после Джон Маклейн върви по тях с боси крака. Бога ми! Колко просто, а колко емблематично. Тук падаха мостве и изтребители и кво? Лятно забавление било
А това леке, дето беше "хакер" и споровете с Брус Уилис за рок музиката и прочее бяха така холмарски залепени, така им личеше тиксото... отврат...
За феновете на Стелт, Пърл Харбър и другите глупости - ок, ходете и гледайте, но ако и вие сте се радвали като дете на гоненицата с Джеръми Айрънс по-добре си я пуснете пак.
|
| |
|
|
|