Не е неестествено да се отрича нещо.
Най-малкото защото един филм е видян по милион различни начина от милион зрители. Това, че всички гледат едно и също не значи, че виждат едно и също.
Ти знаеш ти какво си видяла, но не можеш да знаеш какво са видели останалите. Единствения начин да разбереш, е по мненията им.
И няма нужда да ги сравняваш със своето, защото ти си гледала един филм, те са гледали други филми.

Аз съм от хората, които казаха, че 300 е боклук и това е моето мнение. Това е, което аз видях. Ако трябва да се аргументирам, за да не изглежда мнението ми неестествено, бих казала следното. Първото нещо, което ме отблъсна до дъното на душата ми от този филм, беше именно визията му. Ще използвам твоята аналогия - за мен тази визия е равна на това, все едно ти гледаш как бесят малки котенца. Визията толкова ме отблъсна, че не изпитах желание да разбера има ли и друго в този филм и какво е то. От коментарите разбрах, че друго май няма.
По същия начин ме отблъсна и Син Сити. Франк Милър просто не е моят човек.
Не ме интересува колко велик професионализъм притежава и колко невероятно майсторска е работата му. У мен тя предизвиква единствено отвращение и аз като зрител се интересувам само от това, оценявайки дали един филм ми е харесал или не.
Ако трябва да съм още по-конкретна, имам чувството, че гледам работата на психично болен човек. От това ме побиват още повече тръпки на отвращение и не разбирам защо трябва да харесвам, гледам или пиша положителни коментари за филми, които предизвикват у мен подобни емоции.